Шрифт - увеличи / намали: + -

Горещите барабани на Никола Горялов


1.Здравей, представи се, от къде си и за какво се бориш?

Здрасти, казвам се Никола и съм от Смолян. Много хубаво място!

Боря се да ставам по-добър.


2.Кога се запали по музиката? Как стана?

Фамилията ми е “Горялов”, запален съм по рождение ;) Предполагам, че има нещо общо и с това, че баща ми (лека му пръст) е свирил на барабани на  младини. Един ден изрових стара черно-бяла снимка с него на барабаните – на нея прилича на Арт Блейки (с резервните палки, стърчащи от едната страна на касата :D ), направо не можех да повярвам. Та така... продължавам традицията :)


3.Разкажи ни за първите си силни музикални влияния? Как се докосна до тях, в каква посока те отведоха?

Като малък слушах всякаква музика, бях на периоди. Спомням си как по едно време бях научил супер много текстове на “Queen”, нищо че не знаех нито дума на английски. Това беше мнооого отдавна, сигурно съм бил на 7. След това близък семеен приятел ми подари една видео касета с клипове на Майкъл Джексън. Леле, все още изтръпвам, като си представя как Джако се появява от нищото пред фараона Рамзес (Еди Мърфи) и съпругата му (уникалната Иман!) и изпява “Remember the time”. Тогава това беше абсолютна иновация в музикалното изкуство!

Като тийнейджър, разбира се, имах и вълна на хип-хоп, рап и R`n`B – изпълнители като Cypress Hill, Run DMC, Notorious BIG, Coolio, The Fugees and Lauryn Hill се въртяха постоянно в касетофона. Даже и паяка го можех! (хахаха) След това дойде и класическа вълна – бях обсебен от една сюита на Бах за известно време (Сюита No.3, ако не се лъжа). До джаза се докоснах по-късно, но беше най-трайно. Албумите на Хърби Хенкок „This is Da Drum” и „Kind of Blue” на Майлс Дейвис бяха първите, които чух. Смешното беше, че в началото се  подигравах на родителите ми, че слушат такава странна музика, като дори не предполагах, че ще се озова в джаз-консерватория няколко години по-късно.

Първият лайв концерт, на който присъствах, беше на “Toto” през 2003 в София. Е, те направо ме разцепиха! А бе, каквато музика е стигнала до мен по един или друг начин, съм я изслушал. Винаги съм се опитавал да СЛУШАМ добре, не само да чувам.



4.Барабаните ли бяха първия инструмент? Ти си от Смолян защо не гайда :)


Да. Историята е забавна. Нашите ме попитаха дали искам да свиря на някакъв инструмент и аз им казах, че се кефя на саксофон. Решиха, че саксофонът ще е много скъп и ме заведоха при един колекционер в града, който имаше стар сет „Амати“. Познай какво стана като ги видях... жълти, стари и очукани, но КЛАСИКА! Всеки БГ-барабанист е минал през такива!

Не знам... все си мисля, че това с избора на инструмент е като да попаднеш на някоя супер яка книга – тя си те намира.



5.Кога се сдоби с първия си сет?

На 20 декември, 1999.

6.Разкажи ни за музикалното си образование в БГ. Какво е най-ценното, което ти даде то?

Аз нямам музикално образование, изкарано в България. Завършил съм гимназия с преподаване на чужди езици в Смолян. Година и половина, обаче, ходих на частни уроци по барабани в Пловдив при Иван Енев от „Бели, Зелени, Червени“. Той ми помогна изключително много и беше една от причините да кандидатствам в Конесрваторията в Грьонинген.


7.Разкажи ни за престоя си в Холандия. Какво е различното в методите на обучение там?


В Холандия животът ми се промени изцяло. Бях приет за подготвителна година в “Prins Claus Conservatory” и трябваше в рамките на два семестъра да покажа развитие и прогрес, за да мога да продължа да уча по-нататък.

Приех нещата наистина много сериозно. Ставах рано сутрин и се почваше. Палки. Четки.Чинели. Упражнения. Ритъм. Груув. „Изкуството иска жертви“, казаваше някой...

А, най-ценното беше нещо, на което ме научиха американците, които преподаваха в консервата, а именно - “Consistency”. Каквото и да правиш, трябва да си постоянен, за да стане както  трябва.



8.Доволен ли си от престоя в личен план?


Ами, как да кажа... с една дума – не. С две думи – пак не!


9.Защо изобщо реши да се прибереш – липса на възможности веднага след като завърши или желание да опиташ в бг?

Исках да открия възможности в България. Тук съм.


10. Сподели ни за част от най-интересните музиканти, с които си имал възможност да свириш. С какъв тип музиканти изпитваш най-голямо удоволствие да работиш?

В консерваторията имах възможността да се запозная, уча и свиря с уникални хора и музиканти. Имена като Ралф Питърсън, Оуен Харт, Стийв Алтенберг, Дейвид Бъркман, Дон Брейдън, Брайън Линч, Конрад Хъруиг, Алекс Сипиагин, Дина ДеРоуз бяха учители на редовни начала там (някои все още са) и беше изключителна привилегия да бъда сред тях. В известен смисъл, те все още ме учат. За съжаление, не са толкова познати у нас.

Най-голямо удоволствие ми създава работата с хора, отдадени на това, което правят. Независимо в каква сфера или на какво ниво. Страшно много уважавам някой, който влива цялата си енергия в нещо, без да се прави на велик и без да очаква признание. Както казва Пармака: „Човек трявба да е смирен“. Много често хората бъркат смирението със срам или ниско самочувствие.



11.Бил ли си част от група в България?


Да. Занимавам се с доста различни видове групи и проекти. Участвам в банда, с която свирим кубинска музика (De Fuego Orchestra), класически квартет (СОЛО), няколко джаз проекта, свиря често в „Джаз за деца“ на Венци Благоев, част съм и от Pop & Roll.



12. Мислил ли си да се пробваш като бендлидер – да сформираш група, с която да
създавате авторска музика?


Разбира се, но всяко нещо с времето си.



13.Разкажи ни за Groove Atelier - как се нави да го създадеш, кой направи дизайна, в каква посока ти се ще да потръгне?

Ателието е много специално място за мен. Една сбъдната мечта. В момента съм отдаден изцяло на идеята да го развивам, колкото може повече. Там действам. За мен най-важното нещо е да има прогрес. Знанието, което придобиваме, по пътя на развитието си, ни кара да продължаваме да работим все повече.

Идеята беше да направя място, където да мога да усъвършенствам собствените си умения и едновременно с това да преподавам. Според мен двете неща вървят заедно. Искам постоянно да обогатявам това, което знам, за да мога да съм адекватен преподавател. Винаги ще бъда ученик на музиката. В същото време искам да споделям наученото. Мисля, че предаването на информация е най-висшата форма на еволюция. Любима фраза на един мой учител е: „Аз ви давам ключ, вие, ако искате, отваряйте вратата!“

Имам доста идеи за ателието, но най-добре те да станат и тогава да говоря J

Дизайнът е плод от работата на много хора. Все приятели. Сайтът (www.grooveatelier.bg ) е дело на Рая Карова. Снимките са направени от Михаил Хубчев, Ваня Томова и Калоян Левов - хора, които са изключително талантливи и знаят какво правят. Много любов има покрай тях!


14. Работиш ли по някакви самостоятелни авторски проекти?

Тепърва ми предстои :)


15. Покрай Jam On It и не само ти се случи често да правиш музика за брейк танцьорите. Ние се шегуваме , че и да изтърват бийта няма проблем, защото ти ще ги „хванеш“, разкажи ни как виждаш нещата от призмата на човека, който създава музиката, на която хората танцуват?

Идеята на ритъма и музиката като цяло е точно за това – да могат хората да танцуват на нея. Всички усещаме музиката по различен и уникален начин. Има много хора, които могат да правят уникални движения с телата си и хвърчат наляво-надясно, та чак свят ми се завива.(Респект!) Лично аз, обаче, се разцепвам когато усетя, че танцьора ме слуша внимателно. Тогава става истинската комуникация – когато той реши, че е по-важно да сме заедно, отколкото да покаже новия спин, който е научил в залата днес. Всички знаем, какво е да ти настръхнат космите на  ръцете...


16. Какъв е най-важният урок, който научи от участието си в спектакъла „7 D“ ?

Мисля, че вече знам как се прави „паяка“ правилно! :D

Шегата настрана... Научих, че колкото и да се подготвя човек за нещо, на сцената винаги се случват неочаквани ситуации и трябва да си отворен към импровизация. Както казват: „Трябва да бъдеш ВЪВ момента“. Особено като става въпрос за голяма група от хора.

А бе, най-важното е да се забавляваме заедно!

Много съм щастлив, че имам възможността да работя и свиря в проекта „7D”. Определено се учим взаимно и ставаме все по-добри.


Сподели ни нещо, което не знаем за теб ?

Луд съм на тема моторни шейни. Голяма работа са, ей! Последния път щях да се пребия!

Зимно време, на Перелик е толкова хубаво, че не може да се опише с думи... ама е и доста хладничко :)




 
Добави събитие в календара
Брейкинг тренировки
Анкета
Колко албума си купихте ( без значение от носителя ) през изминалата година 





0 коментара Резултати


ВсичкиИнтервю
Малко джаз на бос крак
Малко джаз на бос крак

 

Признавам си, че започнах да свиря, за да ме харесват момичетата !

 

Виж

Присъедини се

Влез или се регистрирай в Performer!

Регистрирай се в Performer или Влез