Шрифт - увеличи / намали: + -

Otis Redding

Въпреки, че звукозаписната кариера на Otis Redding  продължава едва пет години ( от 1962 г. до 1967 г. ) той намира мястото си в историята като един от най-обичаните соул певци. Кариерата му е толкова кратка, че дори не успява да се наслади на успеха на най-популярната си песен - "(Sittin’ on) The Dock of the Bay".

Той се ражда в Доусън, Джорджия на 9-ти септември 1941 г. но в семейството му се мести в Мейкън, когато той е на 3 години. Otis отрасва с госпъл музиката в църквата от ранна възраст. Пее в местна госпъл група, свири на барабани в училищния бенд и се явява на конкурси по пиано. Най-ранните му влияния що се отнася до пеенето са Sam Cooke, Little Richard и Little Willie John.  Докато Redding е в гимназията баща му се разболява от туберкулоза, влошава се и се нуждае често от медицински грижи в болница. Той напуска училище и работи като общ работник и на бензиностанция, за да помага на семейството си. Влечението му към музиката обаче му помага да си намери доста по-добра работа с тогавашния бенд на Little Richard - Тhe Upsetters. През 1959 г. се среща с бъдещата си жена Зелма. На следващата година обаче заминава за Лос Анджлис, като и обяснява, че е предопределен да бъде звезда. В последствие тя си спомня за този момент „Когато Отис замина за Калифорния бях бременна в третия месец с Декстър ( техния първи син), а той отиде да става звезда!" Въпреки, че се съмнява в обещанията му за брак, след като се завърне тя решава да му повярва. Това не е без значение в по-нататъшното му развитие като музикант.

Redding се завръща в Macon през 1960 г. и започва да свири заедно с Little Willie и The Panters, които са менажирани от небезизвестния бял импресарио Phil Walden. Следващата му стъпка в кариерата е поканата за гост певец заедно с Johnny Jenkins и  групата му Тhe Pinetoppers. Заедно с тях той записва парчето "Shout Bamalama". Въпреки, че песента получава доста ефирно време по радиостанциите не се харесва от публиката и се определя от лейбъла като провал.

През 1961 г. той се жени за Зелма изпълнявайки обещанието си, а тя от своя страна го разбира и подкрепя до края на живота му. Убедена в таланта на съпруга си тя работи всевъзможни работи, за да издържа семейството докато той търси пътя си към върха. Всъщност той се опитва да помогне като започва работа в автокъща, от която е уволнен, защото пее в колите в работно време. Работи и като помощен персонал в болница, от където също е уволнен заради нарушаване на болничното спокойствие с пеене. През цялото време обаче той вярва в успеха си, без да се оплаква от трудностите, през които преминава заедно със семейството си - според думите на жена му. През цялото това време той продължава да поддържа отношения и да работи заедно с Johnny Jenkins и Тhe Pinetoppers. След няколко добри участия групата получава покана от търсача на таланти ( талант скаут - както са ги наричали тогава) на Алтантик  - Joe Galkin да направят звукозаписна сесия в студиото на Stax  в Мемфис. През октомври 1962 г. той е шофьор на групата и ги кара до звукозаписното студио. През последния половин час от като цяло неуспешния звукозаписен опит на Тhe Pinetoppers,  Redding получава разрешение ( въпреки протеста на голяма част от членовете на бенда ) да запише две негови парчета. Първото е "Hey, Hey, Hey" - то напомня много на Little Richard и не прави особено впечатление на никого. Другото парче, което записва е авторско и носи името "These Arms of Mine" е съвсем друго нещо.Сключва договор със Stax , парчето е издадено и се радва на 800 000 продажби, а семейството му най-накрая си отдъхва от трудностите.

След този успех се завръща в студиото и получава пълна свобода да твори и да записва, поддържа отлични отношения със собствениците и персонала на лейбъла Stax/Volt Records. Следват 5 години успешен творчески период, в които той вече пее с подчертан собствен стил далеч от подражанието на идолите си, което до онзи момент му пречи да върви напред.

Следват парчета като "Pain in My Heart", "That's How Strong My Love Is" и "Mr. Pitiful” през 1964 г.  През януари следващата година става факт дебютния му албум „Pain in My Heart”, а само три месеца по-късно излиза и "The Great Otis Redding Sings Soul Ballads". И двата албума събират предимно материал от дотогавашното му творчество. През септември 1965 г. излиза „Otis Blue: Otis Redding Sings Soul” смятан от мнозина за най-качествения соул албум на десетилетието. Той получава популярност и кариерата му започва да изглежда повече от обещаваща, а семейството му е обезщетено за трудните години в началото. През 1966 г. излиза „Complete and Unbelievable...The Otis Redding Dictionary of Soul”. Албумът се радва на абсолютен успех и сред публиката и сред критиката. В началото на 1967 г. той прави дует с Carla Thomas за албума „King and Queen”. Най-популярния резултат от тяхното сътрудничество е парчето "Tramp".

През есента на 1967 г. той загива злощастно в самолетна катастрофа.

Непълна дискография:


*Pain in My Heart, Stax/Volt, 1964.

*The Great Otis Redding Sings Soul Ballads, Stax/Volt, 1965.

*Otis Blues, Otis Redding Sings Soul, Stax/Volt, 1965.

*The Soul Album, Stax/Volt, 1966.

*Complete and Unbelievable...The Otis Redding Dictionary of Soul, Stax/Volt, 1966.

*ing and Queen (Otis Redding and Carla Thomas), Stax, 1967.

*Live in Europe, Stax/Volt, 1967.

*The Dock of the Bay, 1968.

*Otis Redding/The Jimi Hendrix Experience: Historic Performances At Monterey International Pop Festival, (recorded 1967) Reprise, 1970.




 
Добави събитие в календара
Брейк школа
Анкета
Какво очаквате през 2012-та ? 





0 коментара Резултати


ВсичкиИнтервю
Малко джаз на бос крак
Малко джаз на бос крак

 

Признавам си, че започнах да свиря, за да ме харесват момичетата !

 

Виж

Присъедини се

Влез или се регистрирай в Performer!

Регистрирай се в Performer или Влез