Шрифт - увеличи / намали: + -

Rahsaan Roland Kirk

 Саксофонистът Rahsaan Roland Kirk е сред най-бързите инструменталисти на своето поколение. Макар, че е сляп от ранна възраст, той създава свой паралелен оригинален музикален свят. Известен е с факта, че свири на няколко духови инструмента едновременно. Освен това той ги  колекционира –предимно саксофони кларинети, флейти и хармоники. Все пак основният му инструмент е саксофон , свири най-вече на тенор сакс и на два малко по- странни вида  - manzello – подобен на сопран саксофона и stritch – прав алт саксофон. Обикновено се е появявал на сцената с трите инструмента на врата си + флейти и различни свирки, които използва умело в музиката си. Тази негова практика в последствие вдъхновява и последователи като Jeff Coffin и  Courtney Pine

Rahsaan Roland Kirk развива изключително много похвата „Циркулиращо (кръгово) дишане” – техника, която позволява на музикантите да поддържат еднакъв тон за определено( дълго ) време. Той развива това си умение до съвършенство.

Rahsaan Roland Kirk
предпочита да води собствени групи и рядко свири като сайдмен, но все пак има има запечатали се в историята записи като такъв  - съвместната му работа с  Quincy Johnes,  Roy Haynes и най-вече Charles Mingus. Стиловeте, които са най-близко до сърцето му са соул джаз и хард боб, но широката му музикална култура му позволява да черпи и да миксира елементи от всички течения в джаз музиката от рагтайма до фрий джаза.Често свири и класическа и поп музика

Rahsaan Roland Kirk чието рождено име е Ronald Theodore Kirk се ражда в Кълъмбъс, Охайо на 7-ми август 1936 г. Въпреки, че не e роден сляп, губи зрението си едва две годишен. Както друго голямо джаз явление - Арт Тейтъм   и той посещава училището за незрящи "Ohio State School for the Blind", което има музикална паралелка. Там той опитва много инструменти, докато не се спира на кларинета.

През тийнейджърските си години Kirk вече се е прехвърлил на тенор саксофон и се появява на първите си ангажименти с различни rhythm-and-blues бендове в окръга около Кълъмбия. Специфичния му стил – да свири на няколко инструмента едновременно става факт по случайност. Сдобива се с два стари саксофона – стари модели, които са били използвани в началото на века в Испания – „the stritch” и  „the manzello”. Те звучат съответно като сопран и алт саксофон.  Той прави малки промени по тях и с помощта на няколко ластика се научава да ги редува с тенор саксофона и да постига уникална тритонова хармония – напълно нова концепция въведена от него в джаз музиката.

През 1956 г. Kirk записва дебютния си албум "Tripple Thread" за King records. Въпреки, че самият албум остава незабелязан, той представлява интерес в последствие, когато обществеността се заинтересова от звука му и желае да проследи развитието му като инструменталист.

През 1961 г. Kirk издава третия си албум ( втория е озаглавен "Soul Station" ) - "We Three Kings" за Verve Records. По-късно същата година прави турне в Европа, което му позволява да разшири аудиторията си и да понатрупа популярност. С този албум успява да привлече и вниманието на басиста Charles Mingus. През същата 61-ва година, Kirk се появява в албума му "Oh, Yeah", издаден от Atlatic Records. Някои от по-известните парчета в този албума са” Ecclusiastics” , Don’t Let Them Drop That Atomic Bomb On Mе" и  „Eat That Chicken". През същата 61-ва година Kirk издава още един албум – “Kirk’s Work”. През следващата година участва в албума на Quincy Jones „Big Band Bossa Nova”. Особено интересна е появата му в парчето „Soul Bossa Nova”. Тази песен става част от саундрака на филма „Austin Powers”, който излиза през 1995 г.

За голямо съжаление здравето му започва да се влошава в началото на 70-те. Преживява инсулт през 1975 г., след който губи контрол над лявата половина от тялото си.Той обаче е достатъчно силен , за да се възстанови и да продължи да свири почти толкова добре колкото преди удара. Издава още няколко албума и  участва на няколко престижни фестивала, преди да получи втори инсулт през 1977г, след което напуска този свят.



Дискография:

 

Kirk’s Work (Prestige, 1961)

We Free Kings (Mercury, 1961)

Oh Yeah! (Atlantic, 1961)

Roland Kirk Meets the Benny Golson Orchestra (Mercury, 1964)

Now Please Don’t You Cry Beautiful Edith (Verve, 1967)

Volunteered Slavery (Atlantic, 1968)

Blacknuss (Atlantic, 1971)

Big Band Bossa Nova (Mercury, 1962)

The Mancini Song Book (Mercury, 1964)







Вашият коментар
Остави коментар



 
Добави събитие в календара
суши
Анкета
Доволни ли сте от музикалните събития и музиката в клубовете по морето това лято? 





0 коментара Резултати


ВсичкиИнтервю
Малко джаз на бос крак
Малко джаз на бос крак

 

Признавам си, че започнах да свиря, за да ме харесват момичетата !

 

Виж

Присъедини се

Влез или се регистрирай в Performer!

Регистрирай се в Performer или Влез